Елена Кантарева: За мраморния артефакт съм информирала МК и Общината през 2021-ва година

Главата е заснета при сондаж още 2015г.

Категорично отричам извършването на нерегламентирани намеси, за констатациите за открити и укрити движими културни ценности, коментира директорът на „Старинен Пловдив“

Мраморната глава на градската богиня на Филипопол Тюхе е изкопана вчера от екип археолози на БАН и РАМ

„Виждам сериозно намерение да бъда дискредитирана аз като професионалист и човек, който управлява Епископската базилика и Старинен Пловдив, както и колегите ми.“ Това коментира пред репортер на Под тепето доц. д-р Елена Кантарева-Дечева във връзка с изявленията на директора на регионалния археологически музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов на странна пресконференция днес, който заяви, че ценният артефакт разкрит нерегламентирано от „Старинен Пловдив“ и е укриван 6 месеца в Голямата базилика.

Доц. Кантарева изрази недоумение от начина по-който бе презентирана находката, а тя или екипа й бяха обвинени едва ли не в иманярство днес. Предположи, че е реакция на позицията на Общински институт „Старинен Пловдив“ по казуса с мозайките.

„Какво се цели с тази акция честно казано не знам„, недоумява Кантарева, която се е запознала с твърденията на Кисьов от публикациите на отбраните медии, поканени на нарочната пресконференция в РАМ днес.

Попитахме я какво от казаното там е вярно.

„Вярно е, че по време на проверката през април 2024 г. главата бе разкрита от проверяващите в лицето на Любомир Мерджанов от Археологическия музей в Пловдив. Проверката бе по сигнал до Министерство на културата от тях, че се извършват незаконни археологически проучвания. Снимката, показана днес е от тогава. Ние също имаме снимки как Мерджанов я разкрива.„

През април тази година, лично Елена Кантарева обяснила на комисията, че е наличен мраморен артефакт в един от сондажите около амвона, които е запазен на място и представлява трайна прикрепена част към основата на мозаечния под и не са предприемани никакви действия за неговото разкриване и отделяне.

От кога се знае за съществуването на артефакта?

„Нещо повече – за неговото наличие съм информирала заместник-кмета с ресор „Култура, археология и туризъм“ Пламен Панов, както и г-жа Амелия Гешева – зам.-министър на културата и партньорите ни в проекта по реализирането на Базиликата от фондация „Америка за България“ още през 2021 г. Този сондаж за наличие на долен мозаечен под, в който се забелязва артефакта, е извършен през 2015 г, след отделянето на мозайката от горния слой и е видим на ортофографиите още през 2015 и през 2017 г.“, подчерта Елена Кантарева.

Как протече проверката вчера?

„Комисията ме информира, че има издадено разрешение за извършване на археологически проучвания. Без да ми покажат документи. С тях имаше археолози от БАН и РАМ и не съм го подложила на съмнение. Пожелаха и да ги разведа и да ги запозная със състоянието на мозайките. По отношение на археологическото проучване, аз им споменах, че е изключително важно за обекта тази глава да бъде запазена и експонирана на място в контекста на целия обект. Разходих ги, запознах ги с проблемните участъци по мозаечния под и им обърнах внимание, че въпреки че 7 месеца не се поддържа, само в определените проблемни участъци, които са от години, се появяват проблеми. За тях съм информирала още с моя доклад по ПАМ през юни 2024 -а г. След това комисията за три часа разкри и демонтира мраморната глава. Дойде директорът на Инспектората, който ме информира че ще бъде реставрирана и върната на обекта. След което днес се случи това, на което бяхме свидетели дистанционно.“

По отношение на сигнала за извършване дейности по демонтиране на хоросани и разкриване на моаечен под от 2021-ва?

„Дойдоха на проверка за един сондаж от 60 кв. см., на който сме разкрили парче мозаечен под. Тогава показах проекта си, съгласуван от 2015-а година, от който станаха няколко сондажа, сред които и този. Става дума за проекта за над 800 кв. м. с разрешение за спасителни археологически проучвания, наблюдаван от арх. Елена Кисякова, по него останаха тези участъци и решихме да ги довършим. Комисията дойде по сигнал и казаха, че след като реставрацията е приета, този проект е приключен и трябва нов да се съгласува. Мога да гарантирам, че от тогава ние дейности по мозаечен под не сме извършвали. В този смисъл категорично отричам извършването на нерегеламентирани намеси и констатациите за открити движими културни ценности“.

На въпрос на Под тепето колко човека от отпуснатите през 2021-ва година 20 бройки на Археологически музей работят за нуждите на Голямата базилика, Елена Кантарева заяви:

„Не са назначени хора, които да работят на базиликата. През 2021-ва обсъждахме такъв вариант с директора на музея – какви хора, какви специалисти и колко – направихме списък. В крайна сметка няма такива служители.„

Кой получава държавната издръжка за около 3 000 кв. м . разгъната площ от мозаечното наследство на Филипопол?

„Археологическият музей я получава от ден първи, а ОИ „Старинен Пловдив“ не получаваме нищо от нея„, съобщи още Елена Кантарева.

Управлението на Малката Базилика

“ Общински съвет трябва да вземе решението за управлението на Малката Базилика“. Така пък доц. Кантарева коментира казуса с прехвърлянето на другия ключов обект от кандидатурата на Пловдив за ЮНЕСКО от „Старинен Пловдив“ на Археологическия музей.

Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне за управлението на Малката Базилика на община Пловдив за срок от 10 години вчера.

 „Дейностите, свързани с опазване на недвижимата културна ценност, както и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности да се извършват от Регионалния археологически музей – Пловдив, в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство. Отношенията между музея и община Пловдив следва да се уредят с договор“, се казва в решението на кабинета.

Припомняме, че на заседание на Общински съвет – Пловдив от април т.г. бе решено по предложение на кмета Костадин Димитров Общината да поиска от държавата общината да ѝ прехвърли стопанисването на имота, който е публична държавна собственост и представлява археологическа недвижима културна ценност.

От откриването на обекта до днес Малката базилика се управлява от Общински институт „Старинен Пловдив”.

Все още не е ясно как ще постъпи в случая екипът на кмета Костадин Димитров. Досега обектите от този тип се управляват с разделение на дейностите, както е с Епископската базилика на Филипопол и Античния театър – за контрола на грижата за археологическата недвижима културна ценност да отговаря Археологическият музей, а управлението да е под шапката на Общинския институт „Старинен Пловдив”.